В днешно време все повече бизнеси са ориентирани към онлайн продажбите на стоки към физически лица, както в България, така и в чужбина. Някои бизнеси използват собствени интернет сайтове и онлайн магазини, чрез които да предлагат стоките си, докато други използват услугите на големите платформи като Amazon, eBay, Etsy и др.

Днешната статия ще фокусира вниманието си върху продажбите на стоки към физически лица от различни държави-членки на Европейския съюз независимо дали стоките се предлагат чрез собствен онлайн магазин или чрез големите платформи.

През 2021 година се внесоха промени в ЗДДС, чрез които се установиха нови правила за облагане с ДДС на стоки, продавани главно чрез интернет на физически лица от целия Европейски съюз, които засегнаха една голяма част от онлайн бизнеса в България.

1. Какви са новите промени при облагането на продажби на стоки към физически лица от Европейския съюз

От 1 юли 2021 година влязоха в сила нови правила за облагане с ДДС на продажби към физически лица от Европейския съюз.

С цел по-добро разбиране на настоящото изложение бихме искали да обясним едно нормативно понятие, а именно „вътреобщностни дистанционни продажби на стоки“.

Всъщност, най-общо казано, когато едно лице извършва продажби на стоки към физически лица от държави-членки на Европейския съюз, според новите правила на закона за ДДС, това лице извършва така наречените вътреобщностни дистанционни продажби на стоки.

Новите правила на закона за ДДС изискват за подобен тип продажби да се начислява ДДС според данъчната ставка на държавата-членка, в която се намира съответният клиент – физическо лице.

Това на практика означава, че ако продаваме стоки на физически лица, които са установени в Германия, то за тези продажби ще трябва да начисляване не 20% ДДС, каквато е стандартната данъчната ставка в България, а 19% ДДС, каквато е данъчната ставка в Германия.

2. Характеристики на вътреобщностните дистанционни продажби на стоки

Вътреобщностните дистанционни продажби на стоки имат няколко важни характеристики, с които е добре да се запознаем, когато извършваме този вид дейност:

1. Стоките се изпращат от доставчика или за негова сметка от територията на една държава-членка до територията на друга държава-членка.

2. Получатели на стоките са данъчно незадължени лица

3. Стоките са произведени на територията на Европейския съюз или са допуснати за свободно обращение

На първо място от горните характеристики става ясно, че за да е налице вътреобщностна дистанционна продажба е необходимо стоките физически да се транспортират от територията на една държава-членка до територията на друга държава-членка.

Това е важно условие, тъй като ако например стоките се транспортират от държава, която не е членка на ЕС, то няма да е налице дистанционна продажба и новите режими няма да бъдат приложими.

Важно е да се уточни, че за да е налице дистанционна продажба на стоки не е задължително стоките да тръгват от държавата, в която е установен доставчикът. Това означава, че няма пречка български доставчик да продава стоки, чийто транспорт започва от територията на друга държава-членка.

Пример 1 за дистанционна продажба:

Българско дружество продава стоки на физически лица от Румъния като стоките се транспортират от България до Румъния.

Пример 2 за дистанционна продажба:

Българско дружество продава стоки на физически лица от Гърция като стоките се транспортират от Германия до Гърция.

На второ място е важно да се обърне внимание, че новите правила са приложими само по отношение на онези получатели (клиенти), които се определят като данъчно незадължени лица. Данъчно незадължени лица са лица, които нямат задължение да начисляват ДДС в съответната държава.
Най-често в практиката данъчно незадължени лица са физическите лица, но е възможна хипотеза, в която данъчно незадължено лице да бъде чуждестранно търговско дружество, което обаче няма ДДС регистрация в съответната държава-членка.

ВНИМАНИЕ! Ако получател на стоката е физическо лице или търговско дружество, което има валиден ДДС номер в съответната държава не е налице вътреобщностна дистанционна продажба. В този случай вероятно ще бъде налице вътреобщностна доставка на стоки, чието облагане е различно.

На трето място, както споменахме по-горе, стоките които се изпращат трябва да бъдат произведени на територията на Европейския съюз или да са допуснати за свободно обращение.

Допускането до свободно обращение се отнася до стоки, които не са произведени на територията на Европейския съюз. Производството на тези стоки, наречени несъюзни стоки, е реализирано извън европейския съюз и съответно преди да бъде извършена дистанционната продажба към съответните данъчно незадължени лица от държавите-членки, те са внесени на територията на Европейския съюз.

Внасянето на несъюзни стоки, които са предназначени за пазара на Съюза, се допускат за свободно обращение. При допускането за свободно обращение се събират дължимите вносни мита и други вземания и се изпълняват другите формалности, предвидени при вноса на стоките. Допускането за свободно обращение придава на несъюзните стоки митнически статус на съюзни стоки.

Пример 1 за свободно обращение на стоки:

Българско дружество извършва внос на стоки от Турция. Стоките се транспортират от Турция до България, като се извършва облагането им с ДДС и мита на българската граница – на този етап се извършва внос на стоки.
Впоследствие тези стоки, намиращи се на територията на страната, се продават на физически лица от ЕС като транспортът им започва от България към съответната държава-членка – на този етап се извършва дистанционна продажба.

Пример 2 за стоки, произведени на територията на ЕС:

Българско дружество продава два вида стоки към физически лица от Европейския съюз. Единият вид стоки дружеството си я произвежда само, а другия вид стоки се закупуват от друго българско дружество.

Пример 3 за стоки, произведени на територията на ЕС:

Българско дружество продава стоки чрез интернет на физически лица от Европейския съюз. Стоките, които се продават са закупени от френско дружество, регистрирано по ДДС във Франция.

Една част от стоките се транспортират от Франция към различните държави-членки, а друга част от стоките се транспортират първо до България и след това до различните държави-членки, където са установени физическите лица.

3. Какви са правилата при начисляването на чуждестранното ДДС?

Според правилата на новия режим, когато извършваме вътреобщностни дистанционни продажби на стоки имаме задължение да начисляваме ДДС според данъчната ставка, която е валидна за съответната държава-членка, където изпращаме стоката.

За да можем да начисляваме чуждестранното ДДС са възможни два варианта, между които трябва да изберем:

Първият вариант е да извършим регистрация по един нов режим, наречен „режим в съюза“ (на англ., One Stop Shop – OSS). Когато се регистрираме по този режим, ще трябва да отчитаме своите дистанционни продажби пред българския НАП чрез подаване на специална декларация.

В тази декларация се посочват реализираните от нас продажби по държави и съответното ДДС, което сме събрали от всяка една държава-членка според установената там данъчна ставка.

Предимството на този вариант е свързано най-вече с обстоятелството, че административното отчитане на продажбите ще се извършва само пред българската приходна агенция и съответно няма да ни се налага да имаме отношения, свързани с деклариране и отчитане на ДДС пред приходните агенции на останалите държави-членки.

Другото важно предимство е, че по отношение на правилата за облагане на извършените продажби ще се водим единствено от разпоредбите на българския ЗДДС.

Вторият вариант е да се регистрираме по ДДС във всяка държава-членка, в която извършваме продажби към физически лица (или нерегистрирани по ДДС фирми). При регистрацията във всяка една държава-членка ще получаваме местен ДДС номер чрез който следва да извършваме продажбите си на територията на съответната държава.

По наше мнение този вариант е изключително нерентабилен и утежняващ, тъй като ще трябва да ползваме услугите на местен данъчен консултант или счетоводител, който да отговаря за административните ни задължения, свързани с подаване на ДДС декларация в съответната държава.

Не на последно място ще трябва да се запознаем и с местното ДДС законодателство на всяка една държава-членка, в която извършваме продажби.

4. Как се извършва регистрацията и отчитането на ДДС по режима OSS?

Регистрацията по режима OSS се извършва чрез подаване на онлайн заявление за регистрация пред НАП.

След подаване на заявлението ще стартира процедура по регистрация, която ще завърши с издаване на акт за регистрация по OSS от страна на приходната агенция.

Важно е да отбележим, че за разлика от добре познатата ни стандартна месечна ДДС декларация, при режима OSS, отчитането се извършва на тримесечна база. Това означава, че декларацията по OSS се подава в НАП до края на месеца, следващ тримесечието, в което са извършени продажбите.

Пример: За продажбите, извършени през януари, февруари и март, декларацията по OSS се подава в срок до 30 април.

На следващо място бихме искали да подчертаем, че в OSS декларацията се оповестява информация само за извършените вътреобщностни дистанционни продажби на стоки. Останалите видове продажби се отчитат чрез месечната ДДС декларация, която се подава до всяко 14-то число на месеца за предходния.

Изхождайки от горното, в стандартната месечна ДДС декларация не следва да се оповестява информация за извършените дистанционни продажби на стоки.

Информацията в OSS декларацията като структура включва оборотите, които сме реализирали за всяка отделна държава-членка и събраното ДДС по съответната данъчна ставка, валидна за дадената държава.

Общата сума на събраното ДДС се внася по посочена банкова сметка на НАП като преводът следва да бъде извършен в евро.

5. Какво представлява прагът от 10 000 евро за регистрация по режима OSS?

С цел да бъде предоставено облекчение за микро и малките предприятия, новият режим предоставя възможност, при която ако приходите от дистанционни продажби са под 10 000 евро в рамките на календарната година, тези продажби да бъдат облагаеми с българска данъчна ставка (20% или 9%), а не по ставката на съответната държава-членка.

Важно е да се отбележи, че за да е можем да се възползваме от тази възможност е необходимо, както оборотът от дистанционни продажби да бъде под 10 000 евро за текущата година, така и през предходната година да не сме надвишавали този оборот.

Прагът от 10 000 евро се прилага общо за всички държави-членки, в които извършваме дистанционни продажби, а не за всяка държава по отделно.

Пример за достигане на прага:
Българско дружество е извършило следните дистанционни продажби в рамките на една календарна година:

Продажби в Румъния: 3 000 евро

Продажби в Гърция: 5 000 евро

Продажби в Италия: 7 000 евро

Общо дистанционни продажби: 15 000 евро

След като приходите ни от дистанционни продажби обаче надвишат посочения оборот за нас неизбежно ще възникне право на избор – или да се регистрираме по режима OSS, или да се регистрираме по ДДС във всяка една държава-членка, в която извършваме дистанционни продажби.

Бихме искали да обърнем внимание, че законът не ни задължава да чакаме достигането на оборот от 10 000 евро, за да се регистрираме по режима OSS. Това означава, че имаме правото да подадем заявление за регистрация по режима дори да не сме реализирали оборота, ако преценим, че за нас това решение би било по-рентабилно.

Например: Ако продаваме стоки към физически лица от Германия, за нас би било по-изгодно да се регистрираме по режима OSS веднага, тъй като стандартната данъчна ставка в Германия е 19%, докато в България, както знаем е 20%.

ВНИМАНИЕ: Много е важно да се отбележи, че прагът от 10 000 евро не се прилага, когато стоките се изпращат от държава-членка, различна от тази, в която е установен доставчикът.

Това означава, че ако българско дружество, което е установено в България, продава стоки на физически лица, които се изпращат обаче не от България, а от друга държава-членка, то българското дружество не следва да чака достигане на оборота от 10 000 евро, а следва веднага или да се регистрира по режима OSS, или да се регистрира по ДДС във всяка държава-членка.

Пример: Българско дружество, установено в България и регистрирано по режима OSS, продава стоки към физически лица от целия Европейски съюз. Стоките се транспортират от Белгия към различните държави-членки.