Кога е задължителна регистрацията по ЗДДС?

Кога е задължителна регистрацията по ЗДДС?

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА РЕГИСТРАЦИЯТА ПО ЗДДС?

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е косвен данък, с който се облага потреблението на стоки и услуги от крайните потребители. Този данък се съдържа в цената, която плащаме, когато закупуваме различни стоки и услуги.

От гледна точка на търговците данъкът върху добавената стойност (ДДС) се определя като данък, с който се облагат извършените от тях доставки на стоки и услуги.

Важно е да се отбележи, че този данък не представлява разход за тях. Това е така, тъй като конкретният търговец действа като агент на държавата, който има за задача да събере ДДС от своите клиенти, включвайки го в крайната цена на предлаганите от него стоки и услуги и след това да го внесе в държавната хазна.

На следващо място бихме искали да обърнем внимание на това, че не всеки търговец следва да начислява ДДС върху предлаганите от него стоки и услуги. За да се облага с този данък, търговецът следва да бъде предварително регистриран по ЗДДС.

Регистрацията по ЗДДС се извършва по електронен път чрез подаване на заявление за регистрация по ДДС в НАП. След подаване на заявлението, приходната агенция извършва проверка на конкретния търговец и издава акт за регистрация по ЗДДС.

Веднъж регистриран по ЗДДС, докато трае регистрацията, всеки търговец следва да начислява ДДС при продажбата на стоки и услуги. Това е задължително за всеки търговец и съответно не би могло да бъде право на избор от негова страна.

След като търговецът бъде регистриран по ЗДДС всеки месец, до 14-то число, той следва да декларира пред държавата своите данъчни задължения, свързани с ДДС чрез подаване на специална декларация (справка-декларация по ЗДДС).

Справка-декларацията по ЗДДС включва към себе си и дневник на направените покупки в рамките на месеца както и дневник на извършените продажби.

 

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ДАНЪЧНИЯТ КРЕДИТ?

На следващо място бихме искали да изясним едно много важно понятие в облагането на ДДС, а именно какво представлява данъчният кредит.

Данъчният кредит е сумата на ДДС, която едно регистрирано лице има право да приспадне от своите данъчни задължения.

По друг начин обяснено това е правото на едно лице да приспадне платения от него ДДС при покупката на стоки и услуги от дължимия ДДС, който това лице дължи във връзка с извършените от него продажби на стоки и услуги.

За по-доброто разбиране на понятието бихме искали да илюстрираме обяснението с пример:

Търговец купува стоки, които ще продава в свой търговски обект за 1800 лева с включен ДДС. В рамките на месеца, търговецът продава закупените стоки за обща стойност 3000 лева с включен ДДС.
В разглеждания пример при покупката на стоките за 1800 лева с ДДС, търговецът е платил 300 лева ДДС за направената покупка (1500 лева без ДДС х 20% = 300 лева).

При продажбата на стоки за 3000 лева с ДДС търговецът е начислил 500 лева ДДС върху извършените от него продажби (2500 х 20% = 500 лева).

При декларирането на дължимия ДДС към държавата, този търговец ще има правото на данъчен кредит. Това означава, че той може да приспадне платените от него 300 лева от дължимите 500 лева към държавата и по този начин ефективно ще внесе само 200 лева в държавната хазна.

Именно тези 300 лева, които търговецът има правото да приспадне от дължимите си данъчни задължения представляват данъчният кредит.

 

КОЙ ИМА ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА СЕ РЕГИСТРИРА ПО ЗДДС?

Лицата, които имат задължение да се регистрират по ЗДДС се наричат данъчно задължени лица. Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност.

Под независима икономическа дейност се разбира всяка дейност, която се извършва редовно и по занятие срещу възнаграждение. Това е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги.

Редовно и по занятие означава, че дейността се извършва системно (като постоянна работа) с цел извличане на печалба в свой частен интерес, а не да има случаен характер. Срещу възнаграждение означава, че трябва да е налице пряка връзка между получената стока/услуга и полученото възнаграждение.

Важно е да се отбележи, че освен търговските дружества, данъчно задължени лица могат да бъдат и физическите лица.

Когато едно физическо лице извършва независима икономическа дейност за това лице би могло да възникне задължение за регистрация по ЗДДС. Това касае случаите, в които физическите лица извършват търговска дейност (без значение дали са регистрирани като ЕТ), както и случаите, когато физически лица извършват дейност като лица, упражняващи свободна професия (фрийлансъри).

 

КОГА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА СЕ РЕГИСТРИРАМ ПО ЗДДС?

Регистрацията по ЗДДС се разделя на два основни вида – задължителна регистрация и регистрация по избор (доброволна).

Задължителните регистрации по ЗДДС биват няколко вида в зависимост от извършваната дейност от търговците. В следващите редове ще разгледаме различните видове задължителни регистрации.

Задължителна регистрация за достигнат оборот от 50 000 лева

На първо място ще разгледаме задължителна регистрация по ЗДДС за постигнат облагаем оборот 50 000 лева – чл. 96 от ЗДДС.

Това е най-масовият случай на задължителна регистрация по ЗДДС. Тя се налага в случаите, когато едно лице достигне облагаем оборот в размер на 50 000 лева на продажбите си за 12 последователни месеца. При тази ситуация в общия случай лицето трябва да подаде заявление за задължителна регистрация в НАП в срок до 7-мо число на месеца, следващ месеца, в който оборотът е достигнат.

Бихме искали да споменем и за една важна особеност на закона, според която ако облагаемият оборот от 50 000 лева бъде достигнат в рамките на два последователни месеца, то лицето следва да подаде заявлението за задължителна регистрация не до 7-мо число на следващия месеца, а до 7 дни, считано от датата на която оборотът е достигнат.

През 2019 година беше въведена промяна в ЗДДС като беше създадена нова разпоредба, касаеща порочната практика да се регистрира ново търговско дружество, когато старото наближи оборота от 50 000 лева и по този начин да се избягва регистрация по ЗДДС.

Според новата алинея 10 на чл. 96 от ЗДДС вече, когато е налице подобна ситуация, новото дружество автоматично ще приеме оборотите на старото още при стартиране на дейността си и по този начин ще е налице обединяване на оборотите между двете дружества.

На следващо място следва да отбележим една важна новина и тя е, че от 01.01.2023 година минималният оборот за задължителна регистрация в България ще се увеличи от 50 000 лева на 100 000 лева.

Задължителна регистрация на основание чл. 97а от ЗДДС (за предоставени и получени услуги от чужбина).

Това е специфичен случай на регистрация по ЗДДС, който обаче много често е наложителен в практиката, тъй като в днешно време почти всеки бизнес развива своята маркетингова стратегия онлайн.

Ще разгледаме регистрацията в два аспекта – когато получаваме услуги от чужбина и когато предоставяме услуги на лица, които са установени извън страната.

По отношение получените услуги от чужбина, задължителната регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС обхваща случаите, когато едно лице получава услуга от друго лице, което обаче е чуждестранно, тоест регистрирано някъде в чужбина (напр. Facebook, Google, Etsy, Amazon и др.).

Бихме искали да обърнем внимание, че няма значение дали чуждестранния контрагент е лице, което е установено в Европейския съюз или извън него. Във всички случаи, лицата, които получават услуги от чужбина са задължени да се регистрират по този ред.

Важна особеност е, че заявлението за регистрация трябва да се подаде най-малко 7 дни преди да е получена конкретната услуга.

Друга важна особеност на тази регистрация е, че при нея лицето няма право на данъчен кредит за извършените от него покупки на стоки и услуги – както в България, така и в чужбина.

Този минус на тази регистрация обаче е компенсиран от още една важна особеност и тя е, че когато едно лице е регистрирано на основание чл. 97а от ЗДДС, то не следва да начислява ДДС върху продажбите си в България– тоест по отношение на продажбите си лицето се води нерегистрирано по ДДС.

Когато получи фактура за услугата от чуждестранния контрагент, лицето следва да издаде специален документ, наречен протокол по чл. 117 от ЗДДС, чрез който да си самоначисли ДДС върху получената от чужбина услуга.

По този начин на практика се получава, че при тази регистрация лицата дължат и внасят ефективно ДДС само върху получените услуги от чужбина (поради липсата им на право на данъчен кредит).

Например, ако лицето е получило фактура за реклама от Facebook за 100 евро, което приблизително е равно на 195 лева, то чрез издаването на протокола по чл. 117 от ЗДДС лицето ще си самоначисли и ще дължи на държавата 20% х 195 лева или 39 лева ДДС.

Ако в същото време това лице е извършвало продажби на територията на страната, то за тези продажби ДДС не се дължи и лицето няма задължение да ги декларира в ДДС декларацията.

Вторият вариант на регистрацията по чл. 97а, ал. 2 обхваща случаите, в които лицето предоставя услуги на контрагенти, установени в Европейския съюз. При тази ситуация отново е налице задължение за регистрация по този ред, като правилото за подаване на заявление е 7 дни преди да е извършена услугата се запазва.

Обръщаме внимание, че за разлика от първия случай, където лицето следва да се регистрира по чл. 97а, независимо дали получава услуга от контрагент в ЕС или извън него, то тук това вече има значение.

По друг начин казано, когато едно лице предоставя услуги в чужбина, то има задължение да се регистрира по чл. 97а само ако услугите се предоставят на данъчно задължени лица, които са установени в ЕС. Ако контрагентът е установен в държава извън ЕС, то за тези продажби не е налице задължение за регистрация.

В този случай съгласно правилата на ЗДДС, мястото на изпълнение ще бъде в държавата на получателя и поради това продажбата на услугата ще се обложи с 0.00% ДДС, тъй като контрагентът ще има задължението да си го самоначисли в неговата държава. На практика излиза, че независимо от факта, че лицето е регистрирано на основание чл. 97а, ал. 2, то за него отново няма да има ефективно внасяне на ДДС в държавата за извършените продажби в чужбина, тъй като ще ги облага с 0.00% данъчна ставка.

Отново и тук се запазва ограничението за ползване на данъчен кредит, както и обстоятелството, че за продажбите на територията на България лицето не следва да начислява ДДС, тъй като се счита за нерегистрирано (във фактурите за България посочва основание за неначисляване чл. 113 от ЗДДС).

На следващо място бихме искали да отбележим, че ако едно лице е регистрирано по чл. 97а, ал. 1 за получени услуги, то се счита, че е регистрирано и на основание чл. 97а, ал. 2 за предоставяне на услуги в чужбина. Това означава, че регистрацията за едната хипотеза (при получени услуги) автоматично важи и за другата хипотеза (при предоставени услуги) и обратно.

На последно място е важно лицето да е наясно, че наличието на регистрация по чл. 97а не изключва задължението за регистрация поради достигнат оборот от 50 000 лева за продажбите в България. Това означава, че ако лицето достигне оборота по отношение доставките си в страната, то следва да подаде ново заявление за задължителна регистрация поради достигнат оборот. Вследствие на това, регистрацията по чл. 97а отпада и лицето се счита за регистрирано по общия ред на закона.

Задължителна регистрация при вътреобщностни придобивания (ВОП)
Третият вид регистрация, който ще разгледаме е на основание чл. 99 от ЗДДС и тя е свързана със случаите, когато едно лице, което не е регистрирано по ЗДДС извършва покупки на стоки от доставчици, които са установени в Европейския съюз или така наречените вътреобщностни придобивания.

Според ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на стока, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

Съгласно чл. 99 от ЗДДС на задължителна регистрация подлежат всички данъчно задължени лица, нерегистрирани по ЗДДС, които в рамките на текущата календарна година са извършили вътреобщностни придобивания на обща стойност равна или надхвърляща 20 000 лева.

Заявлението за регистрация се подава в НАП не по-късно от 7 дни преди датата на сделката, на която общата стойност на ВОП ще надхвърли 20 000 лева.

Важна особеност е, че законът изрично упоменава, че разглеждания оборот на ВОП от 20 000 лева касае календарната година, а не 12 последователни месеца, както например е при задължителната регистрация при достигнат оборот от 50 000 лева. Това означава, че ако например на 30 декември оборотът на ВОП за лицето е 19 000 лева, то на 1 януари броенето започва отново от 0.00 лева.

За тази регистрация, подобно на регистрацията по чл. 97а, лицата също нямат право на данъчен кредит за извършените от тях покупки на стоки и услуги и отново не следва да начисляват ДДС за извършените от тях продажби.

Регистрацията по чл. 99 от ЗДДС не отменя задължението за лицето да следи своя оборот на продажбите и при надхвърлянето на 50 000 лева да подаде заявление за задължителна регистрация.

 

МОГА ЛИ ДА СЕ РЕГИСТРИРАМ ДОБРОВОЛНО ПО ЗДДС?

Поради многообразието на различните видове бизнес, понякога за дадено лице е по-рентабилно да бъде регистрирано по ЗДДС, отколкото да няма регистрация.

Това най-често се отнася за лицата, които имат повече разходи, предимно регистрирани по ЗДДС доставчици и същевременно клиентите им също са регистрирани по ЗДДС. При тази ситуация именно поради механизма на данъчния кредит е възможно за лицето да бъде по-изгодно, ако бъде регистрирано по ЗДДС, тъй като от една страна ще може да ползва данъчен кредит за покупките си, а от друга страна фактът, че ще начислява ДДС по продажбите си няма да натоварва клиентите му, тъй като те също са регистрирани по ЗДДС лица и съответно ще могат да ползват данъчен кредит.

Законът за ДДС е отчел тази специфика на бизнеса и е дал възможност на лицата по избор да подадат заявление за регистрация по ДДС независимо, че не са достигнали оборот от 50 000 лева. Това е така наречената регистрация по чл. 100 от ЗДДС.

От няколко години вече дори е възможно още с регистрацията на дружествата в Търговския регистър да се отбележи, че дружеството желае доброволно да се регистрира по ЗДДС.

След регистрацията по избор за лицето настъпват аналогични права и задължения както и при задължителната регистрацията поради достигнат оборот от 50 000 лева. Това означава, че лицето ще може да ползва данъчен кредит за направените покупки и съответно ще трябва да начислява ДДС върху извършените от него продажби.

Наличието както на регистрация по избор на основание чл. 100, така и на задължителна регистрация за достигнат оборот на основание чл. 96 от ЗДДС освобождават лицата от задължение да се регистрират допълнително по специфичния ред – чл. 97а и чл. 99 от ЗДДС.

 

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА СЕ ДЕРЕГИСТРИРАМ ПО ЗДДС?

Много често получаваме запитвания от клиенти, свързани с възможността им да се дерегистрират по ЗДДС – дали е възможно и каква е процедурата при подобна ситуация.

Дерегистрация по ЗДДС е възможна, но процедурата и като цяло възможността за подобно действие зависи от основанието на което лицето преди това се е регистрирало.

Когато лицето е регистрирано на основание чл. 96 от ЗДДС за достигнат оборот от 50 000 лева за 12 последователни месеца, то има право да подаде заявление за дерегистрация, едва когато в рамките на 12 последователни месеца оборотът му спадне под 50 000 лева.

Ако лицето е регистрирано на основание някой от специалните режими – чл. 97а или чл. 99 от ЗДДС, то дерегистрация е възможна, когато отпаднат основанията за специфичната регистрация и не е налице основание за задължителна регистрация.

При регистрация по избор на основание чл. 100 от ЗДДС, дерегистрация е възможна едва след 12 месеца, считано от началото на календарната година.

Продажби на стоки към физически лица чрез интернет

16/08/2022

Продажби на стоки към физически лица чрез интернет

Разглеждаме продажбите на стоки към физически лица, независимо дали стоките се предлагат чрез собствен онлайн магазин или чрез големите платформи.

Виж още

Данъци от авторски права

11/08/2022

Данъци от авторски права

Доходите от авторски и лицензионни възнаграждения на физическите лица са особен вид доходи, които подлежат на облагане с данък съгласно ЗДДФЛ

Виж още

Регистрация като фрийлансър или фирма?

18/07/2022

Регистрация като фрийлансър или фирма?

Кое е по-изгодно – дейност като фрийлансър или регистрация на фирма?   В днешната статия ще разгледаме една доста често срещана дилема сред хората, които стартират ново бизнес начинание, а именно коя форма е данъчно по-изгодна – регистрация на фирма или дейност като фрийлансър.   ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙНОСТ КАТО ФРИЙЛАНСЪР   В България да извършваш […]

Виж още