Какви данъци и осигуровки дължат фрийлансърите

Какви данъци и осигуровки дължат фрийлансърите

Кои лица са фрийлансъри?

В днешно време все повече хора се стремят към това да постигнат независимост, било то по отношение на работата си, било то по отношение на това да реализират свой собствен бизнес проект или просто да поемат по пътя на ново кариерно развитие.

В тази статия искаме да засегнем важни въпроси свързани с дейността на лицата, които извършват дейност като „фрийлансъри“ както и начинът, по който тези лица следва да облагат своите доходи и осигуровки.

Когато едно лице извършва дейност като „фрийлансър“ то предоставя професионална услуга на дадена организация като използва своите умения, знания и опит без да бъде нает на трудов договор в организацията.

По този начин това лице има възможност едновременно да работи с редица клиенти и да запази независимост по отношение на своята работа, както и възможност за свобода на избора в кои професионални проекти да участва и с кои организации да работи.

По друг начин казано, когато едно лице използва уменията, образованието и опита си, за да работи с различни клиенти по различни проекти, без да се обвързва с работодател, то казваме, че това лице работи на свободна практика.

Фрийлансърите са именно лица, които работят на свободна практика. Те сами вземат решения по отношение на броя проекти, в които участват, лицата, с които работят, както и сами носят отговорността по отношение на постигнатите резултати от своята работа.

За своята работа, фрийлансърите получават възнаграждение, което могат свободно да договарят в зависимост от вида и обема на възложената работа. Често в практиката възнагражденията на фрийлансърите се наричат „хонорари“ и начинът на тяхното определяне може да бъде най-разнообразен – заплащане на час, на проект, за определен период, за определена бройка и т.н.

Спокойно можем да кажем, че дейността на фрийлансърите е една от най-простите и най-чисти форми на предприемаческа дейност, защото фрийлансърът предоставя дадена професионална услуга, срещу която свободно договаря възнаграждение, което получава директно от своя клиент.

Често се налага фрийлансърите сами да финансират набавянето на средствата, технологиите, знанията или уменията , които са им необходими за да извършват дадена професионална дейност, от което може да се направи изводът, че тези лица извършват дейността си изцяло за своя сметка.

Рисковете, свързани с професионалната дейност на фрийлансърите също са за тяхна сметка, тъй като възнаграждението, което те получават е за постигнат резултат, а не за вложена работна сила, както е например при трудовите договори.

В този смисъл, ако не бъде постигнат резултатът, който се очаква от възложителя, те не биха получили възнаграждение за труда си, нито компенсация за изразходваните време, усилия и материали.

Как един фрийлансър организира дейността си?

Следва да отбележим, че думата „фрийлансър“ е по-скоро разговорно понятие, добре познато на широката общественост, но то няма легална законова дефиниция.

Най-близо до дейността на „фрийлансърите“, от законова гледна точка, се доближава дейността на лицата, упражняващи свободна професия.

Именно поради тази причина дейността на фрийлансърите от данъчна и осигурителна гледна точка се организира по правилата на лицата, които упражняват свободни професии.

Кои са лицата, които упражняват свободни професии?

Най-общо казано, лицата, които упражняват свободна професия са лица, които извършват дадена професионална дейност за своя сметка и за свой собствен риск.

Това означава, че тези лица сами се грижат за осигуряването на средствата, които са необходими за извършване на дейността им и сами поемат всички рискове, свързани с нея по отношение на постигнатите резултати.

Друго важно изискване към тези лица е те да не са регистрирани като еднолични търговци (ЕТ) и да се самоосигуряват.

Примери за лица, които упражняват свободни професии са:

експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти;

и други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

1. осъществяват за своя сметка професионална дейност; и
2. не са регистрирани като еднолични търговци; и
3. се самоосигуряват.

Регистрация на лицата, упражняващи свободна професия.

Лицата, които упражняват свободна професия подлежат на предварителна регистрация в регистър БУЛСТАТ към Агенция по вписванията.

Регистрацията се извършва чрез подаване на заявление по образец, което може да се подаде и по електронен път, ако лицето разполага с електронен подпис.

Законовият срок за регистрация в регистъра е до 7 дни от датата, на която лицето е подало заявлението.

Документите, които са необходими, за да се извърши регистрацията са:

1. Лична карта
2. Заявление по образец – ако подавате заявлението чрез електронните услуги на регистър БУЛСТАТ следва да изберете следното заявление „Подаване на документи за регистрация, промяна на обстоятелствата и заличаване на субекти по чл. 3, ал. 1, т. 9 от ЗРБ“
3. Декларация за истинността на посочените в заявлението обстоятелства
4. Документ за платена държавна такса в размер на 10 лева
5. Документ, който удостоверява професионалната квалификация на лицето за съответната дейност – може да бъде диплома, удостоверение, сертификат, свидетелство и др.

След като регистрацията бъде направена, физическото лице ще получи свой идентификационен номер (БУЛСТАТ), с който следва да се идентифицира като свободна професия пред своите контрагенти, когато сключва сделки с тях.

Регистрация като самоосигуряващо се лице в НАП

Лицата, които са регистрирани като упражняващи свободна професия подлежат задължително на самоосигуряване.

Самоосигуряването означава, че физическото лице следва само да се осигурява социално и здравно като осигуровките са за негова сметка.

Важно е да отбележим, че самоосигуряването не възниква по служебен ред след регистрацията в регистър БУЛСТАТ.

Това означава, че физическите лица следва да подадат специална декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице в НАП (така наречената декларация ОКД-5) в 7-дневен срок от започване на дейността им като свободна професия.

Декларацията може да се подаде и онлайн чрез електронните услуги на НАП, ако лицето разполага с електронен подпис.

Избор на вида осигуряване

Важен момент при подаване на декларацията за регистрация като самоосигуряващо се лице е изборът на вида осигуряване.

Тук е възможен избор между два варианта на осигуряване:

Избор за осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (т.е. само за фонд „Пенсии“)

Избор за осигуряване за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица

Когато физическото лице избере първия вариант, а именно да се осигурява само за инвалидност поради общото заболяване, за старост и за смърт, това означава, че осигуровки ще се внасят само за фонд „Пенсии“.

За фонд „Общо заболяване и майчинство“ осигуровки няма да бъдат внасяни и следователно лицето няма да бъде осигурено за социалните рискове: временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и майчинство.

Горното означава, че при този вариант лицето няма да има право на получаване на обезщетения за „временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и за майчинство или както е по-популярно да се казва в разговорната реч – няма да има право на „обезщетение за болничен“.

Ако лицето избере обаче втория вариант на осигуряване, това означава, че ще то бъде осигурено фонд „Общо заболяване и майчинство“ и следователно ще има право на посочените обезщетения за неработоспособност и майчинство, но и размерът на осигуровките, които лицето ще внася в държавата ще бъде по-висок спрямо първия вариант.

Внимание! При избор на един от двата варианта на осигуряване лицето не може да променя след това направения от него избор.

Промяна във вида на осигуряване е възможна само в периода 1 януари – 31 януари за следващата календарна година.

Определяне на осигурителен доход и размер на осигуровките

Самоосигуряващите се лица дължа осигуровки авансово всеки месец като размерът им се определя на база избран от лицето месечен осигурителен доход.

Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) всяка година определя минимален месечен размер на осигурителния доход, върху който самоосигуряващите се лица авансово дължат осигуровки.

За 2022 година минималният месечен размер на осигурителния доход е в размер на 710 лева, но този размер се променя всяка година, така че е добре да направите справка за неговия размер.
Разглеждайки посочените два вида на самоосигуряване, при избран месечен осигурителен доход в размер например на 710 лева, осигуровките, които лицето следва да внася в държавата биха били в следните размери:

ПЪРВИ ВАРИАНТ БЕЗ ОЗМ ВТОРИ ВАРИАНТ С ОЗМ
Фонд на осигуряване Сума Фонд на осигуряване Сума
Осигурителен доход 710.00 Осигурителен доход 710 
Фонд „Пенсии“ 105.08 Фонд „Пенсии“ 105.08
Фонд „ОЗМ“ 0.00 Фонд „ОЗМ“ 24.85
Фонд „ДЗПО“ в УПФ 35.50 Фонд „ДЗПО“ в УПФ 35.50
Фонд „Здравно осигуряване“ 56.80 Фонд „Здравно осигуряване“ 56.80
Общо осигуровки 27.80% 197.38 Общо осигуровки 31.30% 222.23

Деклариране и плащане на осигуровките

Осигуровките, които самоосигуряващите се лица следва да правят за своя сметка се декларират и внасят авансово всеки месец и окончателно в началото на следващата година за предходната.

Ежемесечното (авансовото) деклариране на осигуровките се извършва чрез подаване на Декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице”.

Декларацията се подава в НАП до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят осигуровките като в същия този период следва да се извърши и тяхното плащане, тъй като в противен случай се начисляват наказателни лихви.

Например: До 25 юни 2022 г. декларирате и заплащате дължимите осигуровки за май 2022 г.
При авансовото деклариране всяко самоосигуряващо се лице има свободата самостоятелно да определя месечния осигурителен доход върху, който да внася осигуровки.

В този смисъл не е задължително избраният месен осигурителен доход да бъде съобразен с реално получения от лицето доход за съответния месец.

Например: Възможно е през месец юни 2022 година лицето да е получило доход в размер на 1000 лв., но за този месец да избере да се осигурява върху 710 лв.

Единственото изискване на закона е избраният от лицето месечен осигурителен доход, върху който внася осигуровки да не бъде под минималния осигурителен доход, установен за страната през съответната година.

Окончателното деклариране на осигуровките се прави веднъж годишно то самоосигуряващите се лица и има за цел да изравни авансово декларирания през годината осигурителен доход с реално реализирания от лицето доход.

Окончателното деклариране на осигуровките се извършва чрез подаване на годишна Декларация образец 6 „Данни за дължимите осигурителни вноски” в срок до 30 април на следващата година.

В случаите, когато е налице разлика между авансово декларирания през годината осигурителен доход и реално придобития от лицето доход, следва да направи изравняване на осигурителните вноски и съответно да довнесе разликата в държавата.

Например, ако лицето се е осигурявало авансово през годината на 710 лева всеки месец, това ще означава, че общият авансов осигурителен доход за 12 месеца ще бъда 8 520 лева (710 лв. х 12 м.).

В същото време, ако реално придобитият доход от лицето през годината е 10 000 лева, то при равни други условия върху разликата от 1 480 лева, лицето следва да довнесе осигурителни вноски (социални и здравни).

Именно това изравняване на осигурителните вноски се извършва чрез подаването на еднократна Декларация образец 6 „Данни за дължимите осигурителни вноски” в срок до 30 април на следващата година като в същия период лицето следва да внесе дължимите окончателни осигурителни вноски.

Данъчно облагане на фрийлансърите

Лицата, които са регистрирани като упражняващи свободна професия следва да облагат реализираните от тях доходи по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Облагането се извършва като от получения доход се приспаднат така наречените нормативно признати разходи, които за свободните професии са в размер на 25% и след тяхното приспадане се определя размерът на облагаемия доход на лицето.

Нормативно признатите разходи представляват определен фиксиран от държавата процент, с който имаме право да намалим получения от нас доход и съответно да определим дължимия данък само върху разликата.

Макар да се наричат „разходи“, важно е да знаем, че това не са някакви допълнителни разходи, които трябва да извършваме или да плащаме на държавата.

По друг начин казано, държавата служебно ни определя, чрез фиксиран от нея процент, какъв размер на разходите ни признава за извършваната от нас дейност и ни дава право да намалим получения от нас доход с този процент и следователно да платим данък само върху разликата.

Логиката на държавата да определя „нормативно“ тези разходи е, че по този начин физическите лица са освободени от задължението да събират и да доказват извършените от тях действителни разходи чрез документи, какъвто е редът например при търговските дружества.

От облагаемия доход физическите лица следва да приспаднат също и авансовите и окончателните осигурителни вноски. След тяхното приспадане, върху получената сума се начислява 10% данък върху доходите.

Декларирането на дължимия данък върху доходите на лицата, упражняващи свободна професия се извършва на два етапа:

1. Авансово деклариране – авансовото деклариране се прави на тримесечна база чрез подаване на – Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. Тази декларация се подава до края на месеца следващ тримесечието, за което се отнася. Само за четвъртото тримесечие, лицата не следва да подават тази декларация.

2. Годишно деклариране – чрез подаване на Годишна данъчна декларация в срок до 30 април на следващата година.

Всички лица, които упражняват свободна професия са длъжни да декларират получените от тях доходи чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в срок до 30 април.

Важно! При определяне на дължимия годишен данък върху доходите лицето следва да приспадне авансовите вноски, които е правило на тримесечна база от размера на общия годишен данък.

При изготвяне на своята Годишна данъчна декларация, свободните професии следва да попълнят Приложение № 3 доходи от друга стопанска дейност с код на дохода 306 – Доходи от упражняване на свободна професия.

Към годишната данъчна декларация, свободните професии следва да изготвят и справка за окончателния размер на осигурителния доход (Таблица 1 и Таблица 2 от декларацията), в която да направят окончателното изравняваме между авансовия осигурителен доход и реално получения.

Задължение за регистрация по ЗДДС

Много често в практиката стои въпросът дали фрийлансърите имат задължението да се регистрират по ЗДДС за извършваната от тях дейност.

Краткият отговор на този въпрос е: Да, следва да се регистрират по ЗДДС при определени условия, независимо, че са физически лица.

Следва да имате предвид, че лицата, упражняващи свободна професия са данъчно задължени лица по смисъла на ЗДДС и при достигане на оборот от 100 000 лева за 12 последователни месеца, тези лица следва да подадат заявление за задължителна регистрация по ЗДДС.

Друг важен момент е, че ако фрийлансърите ползват и получават услуги от чуждестранни контрагенти като например Facebook, Google, Instagram, Upwork и други, то за тях ще е налице основание за задължителна регистрация на основание чл. 97а от ЗДДС, без оглед на реализирания оборот.

След като лицата бъдат регистрирани по ЗДДС, те следва да издават да документират извършените от тях услуги чрез издаване на фактури.

Издаване на касови бележки

Редът за документиране на получени плащания в брой и издаването на касови бележки е регламентиран от Наредба Н-18, съгласно която всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги чрез издаване на касова бележка.

За лицата, упражняващи свободна професия, обаче е въведено изключение от общото правило и те нямат задължение да издават касова бележка, дори когато получават плащания в брой.

За получените доходи свободните професии следва да издават документ, който да съдържа реквизитите по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството в два екземпляра, като единият се предоставя на клиентът, а вторият се съхранява от физическото лице, упражняващо свободна професия.

Съгласно чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството посочените реквизити включват:

1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование на предприятието;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция;
5. име и подпис на съставителя.

Възможност за наемане на служители

Важно е да отбележим, че фрийлансърите, които са регистрирани като лица, упражняващи свободна професия имат правото да наемат служители, както на трудов така и на граждански договор.

За наетите служители на трудов договор, фрийлансърите ще притежават качеството на работодател по смисъла на Кодекса на труда и следователно следва да спазват всички разпоредби, регламентирани в този кодекс.

По отношение на лицата, с които са сключени граждански договори се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.

В заключение на темата бихме искали да обобщим, че регистрацията като лице упражняващо свободна професия е едно добро начало за хората, които имат намерение да стартират свой собствен бизнес, но все още са съвсем в началото на своята дейност и нямат особени разходи за извършване на дейността си.

На един по-късен етап обаче, когато размерите на Вашата дейност и най-вече на Вашите разходи се разширят значително е добре да направите консултация със специалист, за да се прецени дали не е назрял моментът, в който да си откриете търговско дружество, от което да продължите дейността си.

Какви данъци и осигуровки дължат фрийлансърите

Николай Такиев

Николай Такиев е магистър по „Счетоводство и бизнес анализ" от Университета за национално и световно стопанство (УНСС). През периода 2017 - 2019 г. работи като счетоводител, а впоследствие и като главен счетоводител в компания, която е специализирана в счетоводното обслужване на управляващи дружества, договорни фондове и инвестиционни посредници. От началото на 2021 г. Николай основава своя компания – Такиев Финанс, която е специализирана в областта на счетоводните услуги и данъчното консултиране. Компанията работи съвместно с една от водещите одиторски компании в България по линия на данъчното консултиране, данъчния одит и Дю дилиджънс услуги. През 2021 година Николай става част от екипа на Finance Academy като преподавател и основател на цялостна професионална програма за обучение по счетоводство и данъци.

Безплатен семинар:  Дигитализация в счетоводството

10/04/2024

Безплатен семинар: Дигитализация в счетоводството

Подгответе се за вълнуващо пътешествие, представено от съвместните усилия на Evrotrust, Nula.bg и Асоциацията на счетоводителите и счетоводните къщи (АССП) в България.

Виж още

Nula.bg обявява партньорство с Банка ДСК за улеснено финансово управление

05/04/2023

Nula.bg обявява партньорство с Банка ДСК за улеснено финансово управление

Nula.bg, обявява партньорство с банка ДСК за улеснено финансово управление. Нашите общи клиенти ще получат 15% намаление в Nula.bg и ще могат да използват услугата на банката за откриване на бизнес сметка онлайн.

Виж още

Какво представлява валутният борд?

16/04/2024

Какво представлява валутният борд?

През последните няколко години в България е нашумяла темата „за“ или „против“ запазването на българския лев. Въпреки задълбочената дискусия, въпросът кой монетарен механизъм е най-добър за страната ни, още е отворен.

Виж още

Мартин Матеев с номинация в класация за Топ 100 най-влиятелни ИТ личности

12/04/2024

Мартин Матеев с номинация в класация за Топ 100 най-влиятелни ИТ личности

Мартин Матеев, основател и изпълнителен директор на Nula.bg е номиниран в класацията
“Топ 100 най-влиятелни ИТ личности в България”.

Виж още